С благодарности   към моята  приятелка Румяна Пелова ( rumpel), че ме вдъхнови и ми позволи този поетичен диалог:

rumpel                  Кой си ти, във мислите ми вплетен,

                               с очакване изпълнил мойте дни?

                              Аз, която тичах с ветровете,

                              след  теб вървя по твоите следи.

laramaylin          В мислите ти аз се раждам цветен

                             трепет страстен в твойте женски дни.

                             Остави на мира ветровете,

                             с мен, единствено със мен тръгни. 

rumpel                Кой си ти, през моя път преминал,

                             изваян и от огън и от лед?

                             Сама живях аз толкова години,

                             със тайна вяра, че ще срещна теб.

laramaylin         Неочаквано през твоя път преминах.

                            Огън съм. А ти си волна степ.

                            Чакаше ме толкова години.

                            Аз дойдох. За да остана с теб.

rumpel               Кой си ти? Сърцето ми те пита.

                            От паметта ми чезнат  твоите черти.

                            Познат и мой, през времето отлитащо

                            вървиш към мен незнаен... Кой си ти?

laramaylin       Остави сърцето да отгатне.

                           Паметта нетрайна е. Мълчи. 

                           Аз съм  Любовта. Най-непонятната.

                          Аз светът съм в твоите очи.