Аз съм само капката вино,

която с наслада отпиваш.

И съм само треперещо листче,

което с ненавист прибираш.

Болка съм не в очите ти черни,

а в съзнанието тъй залъгвано,

пък косите ми дълги са спомен

далечен от болезнено минало.

Аз съм илюзия за наслада и вярност,

за идеал, така ненастигнат,

и момиче съм, безпаметно крачещо

по пътища, от никой преминати.

Аз съм, аз бях, ще бъда

бъркотия от никого подредена,

като стая празна, зазидана,

ще се моля да погледнеш във мене.