Аз съм
Аз съм това,което ти загуби…
Чудя се-осъзнаваш ли как ме погуби?!
Чувам гласът ти отеква в безкрая,
Виждам-тръгваш си,това е края.
Искам да бъда със тебе,прости!
Аз бях твоето мило момиче,нали?!
Представям си прегръдка от страст,
Чувствам те,защо ти дадох тази власт.
Докосвам самотата с ръце,
Тревожа се-друга ще милва твойто лице!
Плача без глас,ти не знаеш,
Аз съм момиче което успя без жал да омаеш.
Осъзнавам няма те вече до мен,
Казвам си”Била съм му в плен!”
Мечтая пак да ме изпиваш с очи,
Опитвам се да забравя,но боли!
Надявам се да бъдеш щастлив
Аз съм прегърнала спомена сив!
© Маноела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Как може някой да пише 3 на това хубаво стихче. Найстина можеш да коригираш тук там но е хубаво имаш 6 от мене.
Давай в същия дух.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
браво мони!!!!!