***

Р. ЧАКЪРОВА 

Аз съм старият чайник, къкрещ без шум над огнището. 
И онази "дивачка", която макар неполивана – ражда. 
Твърде ловко умея да крия дъха си във нищото,
а после да стягам в обръчи новите бъчви от жажда. 

Аз съм твоят изтъркан гоблен на стената от мисли 
и съм символ на минали годност сказания. 
И дъждът зад прозореца, който безмилостно плиска. 
И пробитият джоб от изпадали твои мълчания. 

Не, съдба чак – не съм... Но съм гълъб – от сивите. 
И крепя на гнездото си рухнал от чакане покрив. 
Не че можеш без мен, не защото съм само красива...
Не защото съм взела назаем потънала лодка... 

Не защото петното от мухъл чернее и дразни 
тази лична, така специфично тежаща естетика. 
А защото ръцете ти, толкова тъжни и празни,
 вчера бяха криле...     
                                            Аз 
                                                        бях 
                                                                      небето им... 

Лондон 2016 '