В денят на възрастните хора

                       01.10.2007 година

                АЗ СЪМ БЪЛГАРИН...

Със поглед забит във екрана,

                     гледам вяло,  безразличен...

Ораторка една, със лик антипатичен,

пак ме повежда към жадувания брод...

Отново аз разбрах,

                        че съм частица от Народ,

който векове издържа жаден, гладен,

подхранван и поен

                              единствено с илюзии...

Народ от ничии слуги, винаги

                            предаден и... продаден...

С коричка хляб, намазана с извара,

              всеки хитрец

                            го вкарва във кошара!

Дои го там жестоко, до насита,

               после от кошарата навън

                                с погнуса го изрита...

А нервите ми, от годините протрити,

       натоварени със тонове страдание,

               на дразнител реагират

                           само с мъка във очите!

И   с   устни   стиснати    в   мълчание...

Това съм вече аз, БЪЛГАРИНЪТ!

ИЗЛИШЕН,  БЕДЕН,  БОЛЕН

                                                 И  САКАТ!

ЧОВЕШКА ИЗМЕТ!

            НА "ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ "

                              И "ПРЕХОДИТЕ"

                                                СУРОГАТ...