За тебе съм мъгла. 

Винаги съм тук, 

но и винаги ме няма. 

Щом поискаш, 

ще усетиш моя допир 

по всички пори на твоето тяло… 

но може  да преминеш и без да ме забелязваш.

За тебе аз съм дим. 

Поеми ме дълбоко в себе си, 

наслади ми се щом имаш нужда, 

а после с лека ръка разпръсни ме в стаята

и проветри я след това – 

нека се слея с вселената.

За тебе аз съм и не съм. 

Ти пусна ръката ми, 

за да хванеш ума ми. 

И сякаш се предаде. 

Отказа се, когато намокрихме мечтите си. 

Цяло греховно море... 

превзе ме и осъди ме на самота...

© Красимир Иванов. Всички права запазени!