Някой някога каза, Поете
нарисувай с думите жар.
Искам с твоите семпли куплети
да не чувствам в душата печал.
Искам ведрост. Простор. Висините.
Искам дъх от безкрая. Пожар.
Искам тихия ромон. Горите.
Да потъвам във цвят разцъфтял.
Искам прости и истински думи,
строфи медни покрити с роса,
за да мога сред тях да изгубя
всяка болка, всеки гняв и тъга ...