Аз съм жена.
От онези - незримите,
които автобусът извозва в утрото.
Зад прането се крият очите ми.
От умора, не ми се говори за нищо.
Имам дете… И луната по мръкнало.
Често, за нищо и никакво плача.
Може би щях, в някоя вечер,
да удавя лицето си в мивката.
Ако нямах дете… И тебе те няма.
Неочаквано, безпричинно и странно
имам целия свят. И се чувствам красива, ...