Aug 21, 2009, 10:51 PM

Аз съм жена 

  Poetry » Other
631 0 7

Аз съм жена.

От онези - незримите,

които автобусът извозва в утрото.

Зад прането се крият очите ми.

От умора, не ми се говори за нищо.

Имам дете… И луната по мръкнало.

Често, за нищо и никакво плача.

Може би щях, в някоя вечер,

да удавя лицето си в мивката.

Ако нямах дете… И тебе те няма.

Неочаквано, безпричинно и странно

имам целия свят. И се чувствам красива,

щом усещам в ръката си, топла дланта ти.

Любовта е най-доброто червило.

© Мария Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубав стих!
  • Да, красива си! Ти имаш и други едни деца- думите! А те те обожават и превъзнасят! Любовта е най- доброто червило, а думите- най- безплатното небесно богатство!
  • Поезията е силната Ти страна!
    Не спирай да пишеш!
  • Браво!
  • "Имам дете… И луната по мръкнало."

    Това е най-голямото богатство, а също и това че имаш талант!!!

    Харесва ми стилът ти!Поздрави!!!
  • Благодаря!
  • радвам се да те видя отново.
Random works
: ??:??