АЗ СЪМ ЛОДКАТА В МЪТНАТА ЛОКВА
Ято жерави мълком кръжат
в изнурено от чакане пладне.
Задлъжняла съм с всяка лъжа –
но мълча като жертвено агне.
И къде е вълшебният лес –
да се скрия сред песните птичи?
Нямам време добра да съм днес,
щом животът ми все криволичи.
Като капка роса не тежа
в крайчето на елхова игличка.
С повод или без повод тъжа ...