Няkой чука на вратата...
   - Кой си? 
   - Аз съм самотата.
   Отвори ми!
   Паднала е нощ.
   Не се плаши,
   аз съм с теб
   дори във твойте мисли.
   Няма да избягаш,
   разбери!
   Няма път назад или напред -
   заключени врати.
   И тази нощ си с мен,
   както винаги сами.
   Не ме мрази,
   сътворена съм така -
   аз съм самота.
   Не ме моли да си вървя,
   аз сама ще тръгна призори!
   Ето, съмва се, а ти мълчиш.
   Мълчанието ти е вик!
   Чао. Тръгвам си,
   до следващият ти самотен миг.