Аз съм това момиче.

Аз съм онова момиче разсеяното, замисленото....
момичето, което се спъва и пада в най-големите локви
и винаги изпуска рейса.

Аз съм тази, тичащата в дъжда.
В дъното на чайната, сама, с книга и изстинал вече чай пред себе си.
Аз съм онази, с разчорлената коса, с кафето и кецовете,
а чантата ми тежи от книги.

Аз съм онова момиче, което сравнява момчетата с мъжа от последната книга...
и винаги остава разочарована. 

Аз съм мечтателката, читателката,
разсеяната, странната, момичето, което върви само по препълнена улица.
Аз съм тази, която пишеше поеми на последния чин в час.
Аз имам книга на нощното шкафче и капан за сънища над леглото си.
Аз не говоря на твоя език, аз съм странната, която никой не познава.
А ти стой далеч от мен и ти няма да ме разбереш.

Посветено на В. Пантелеева