Аз съм врата...
Изгради ме майстор преди двайсет години.
Направи ме бяла, висока и здрава.
Даже човешко сърце подари ми -
да съм по-силна и по-корава.
Минаваха хиляди хора през мен -
блъскаха, удряха, ритаха с крак...
Отдъхвах на края на тежкия ден,
но с всеки нов изгрев те идваха пак.
Бях порта за рая, покрита със злато -
с чемшири окичена, с бели лалета,
аз водех към вечното слънчево лято... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up