Аз също съм бряг...
Урожай несъбрали, мечтите ми
изгорели стърнища преброждат...
Любовта? - Тя си тръгна разплакана,
отначало - докрай невъзможна.
Закопнели, намятат очите ми
мек воал - теменужния зрак.
Две нозе, изнурени от скитане,
спират своя безпаметен бяг...
И усещам познато привличане:
лента сребърна кани ме пак,
там, където желан и обичан е ...