Аз те раждам в стих
и в стиха си тичам към теб.
Друг път бягам, бягам от тебе,
но такъв е живота - съмнение...
Аз винаги съм искрена с теб
и не съжалявам за това,
макар от това често да ме боли,
аз съм си такава!
А ти какъв си, питам аз?
Отговора ти не искам - знаеш...
Защо ли? Погледни доверието помежду ни -
едвам се забелязва под пепелта от истини!