Аз те срещнах, любов,
и не те познах.
После ми каза вятърът...
Странно, не усетих
топлата тежест в душата си.
Помня само мига,
в който ме ослепи слънцето
(като на снимка).
Пазя негатива.
И ако пак те срещна, любов,
кажи ми как да те позная...
ако е есен...
© Маргарита Василева All rights reserved.