Пристъпваш плавно,
с тиха стъпка,
във моят неизвестен сън.
И пропълзява, бавно,
сладка тръпка -
като затихващ меден звън.
Аз те сънувам
и копнея
да те докосна със ръка.
Наум рисувам
и се смея
щом те сънувам все така. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up