Пристъпваш плавно,
с тиха стъпка,
във моят неизвестен сън.
И пропълзява, бавно,
сладка тръпка -
като затихващ меден звън.
Аз те сънувам
и копнея
да те докосна със ръка.
Наум рисувам
и се смея
щом те сънувам все така.
В нощта потайно
се явяваш,
когато вече съм заспал.
И тъй омайно
ме пленяваш,
че се събуждам онемял!