Пристъпваш плавно,
с тиха стъпка,
във моят неизвестен сън.
И пропълзява, бавно,
сладка тръпка -
като затихващ меден звън.
Аз те сънувам
и копнея
да те докосна със ръка.
Наум рисувам
и се смея
щом те сънувам все така. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up