Аз търся истинското си лице

Feb 12, 2009, 6:35 PM

Poetry » Phylosophy

566 0 3

Аз търся истинското си лице,

загубило се някъде в безкрая,

сякаш е малко, нежно писъмце,

получено отдавна, как, не зная!

Стои на полицата, тънещо във прах

и чакащо с ръце да го отворя.

Да прочета спокойно и без страх

какво с живота трябва аз да сторя?!

Да се погледна в огледалото пред мен,

без да изпитвам болка, отчаяние!

Край мене грее тъй прекрасен ден,

нима ще го отмина със мълчание?!

7.05.2000г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

M69 (Мария Димитрова)

2009-02-13T13:53:34+02:00

Хареса ми.
ria (Гергана Иванова)

2009-02-12T23:06:08+02:00

Всеки търси истинското си лице. Понякога цял живот не го намираме, но важно е ТЪРСЕНЕТО. И на мен ми хареса.
marielavip (Мариела Челебиева)

2009-02-12T19:03:20+02:00

Харесах! Поздрав!