АЗ В АЗБУКАТА

Аз! Коя съм Аз? Какво? Дърво без корени...
Бях и съм, а дали ще бъда...?
Вятър съм непокорен.
Горящ пламък от съчки поддържан.
Душа от градушки пробита.
Его неизживяно, неоткрито.
Живот на приливи и отливи.
Зора от бурна мрачна нощ изплувала.
Искра хиляди километри пропътувала.
Йохан в сърцето си носила.
Калоян ми задава исторически въпроси.
Любовта е в моята гореща същност.
Мъжът е дилема без външност.
Надеждата в името си нося – заглавие на моето Аз.
Обичта в топъл напоителен дъжд ме превръща.
Покрив съм и огнище за моите деца.
Роза от сланата осланена, но още ухаеща.
Самота, която в прозрачност ме обгръща.
Творец призван, но на никого неизвестен.
Усмивка на слънчево утро предвестник.
Филм от старите изтъркани ленти.
Хладна тръпка за подлост и лицемерие.
Целувка за хора идващи с доверие.
Чувства вихрели се огнено в живота ми.
Шега за непознаващи хомота ми.
Щастие дарено ей така, защото съм човек.
Ъгъл с крайъгълен камък в душата.
Ь ще го презкоча. Не си заслужава. Демек...
Южнякът е попътния вятър на съдбата.
Ямата двуметрова е едничката ми отплата.

Аз ли съм, или не съм – не зная.
Това е на живота ми началото и края.

09 11 2015