Във локвите усмивката ми няма
да се стопи, когато си отидеш.
В очите, потопени под водата,
сълзите няма даже да се видят...
И все така ще гледам към небето,
във локвите по пътя отразена.
И ако хвърлиш камъче в сърцето ми,
не си мисли, че си улучил мене!
Венцислава Симеонова
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up