АЗ ВДИГНАХ ДОМ

Достойно е усилието, щом

добър е резултатът най-накрая –

Човек въздига своя светъл дом

по светлото подобие на Рая.

Оглежда го – и погледът му строг

омеква от едничката надежда –

дано докрай добър да бъде Бог

и праведно дано се разпорежда.

Цветя отглежда. Челяд колани.

Изпраща скъпи мъртъвци оттатък.

И се топят броените му дни,

защото Пътят към смъртта е кратък.

А Истината – тя си е една.

Тя своята спирала в нас навива –

Човекът се превръща в светлина

и като светлината си отива.

А после там, пред райския чертог,

постлал на прага дрехата си връхна,

Човек най-после се превръща в Бог

и с пълно право може да отдъхва.