Победно дръзко в изгрев многоцветен,
аз вярвам ще пребъде светлината,
и от навъсения, мнителен живот,
навеки ще изтрием тъмнината.
И ще простим на болката безока,
нахалството на вятъра бездарен,
безумието нагло на порока,
двуличието на мита коварен.
Щастливо слънце ще ни прероди,
което вече никога не ще угасне,
и вечен рай от сбъднати мечти,
на хоризонта волно ще проблесне.
Ще литнат волно в небесата сини,
безгрижни гълъби деня да поздравят,
и истински четирилистни детелини,
в песента на вятър нов ще заискрят.
Ще звънне смях и радост в очите,
и бяла правда ще властва над света,
а житен клас ще е втъкан в съдбите,
за да е вечно слънцето на радостта.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
харесва стиха ми!