Римувам те в рижата есен,
в капчици дъжд, в житата, в полето.
Виждаш ли, мила, колко е песенно?!
Римувам те... Изгарям те... Светиш...
Сплитам твоето име ажурно
в дантела от стихове нови.
Бил съм нахален?! Не съм бил културен?!
Страхът от нови любови...
Обърни просто малко внимание
свежа своя Муза да те нарека.
Ще ти открия съкровената тайна:
- Аз зная, моме, мрежи да плета!