Аз зная сърцето ти, мили,
как трепери в твойте гърди,
и в съня ти как сме се скрили,
и се любим в дъжд от искри.
Аз усещам гласа ти тревожен.
Блика в него любов наранена...
на плещùте ти пак е умора
и неволята несподелена...
Зная как самотата преглъщаш,
как се бориш с Живота надменен...
Щом за кратко при тебе се връщам,
как се молиш за спрялото време... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up