Аз ли съм, не знам!

Бях ли там, аз пак не знам!

Вярвате ли, или не – това съм аз,

Готова в огъня да вляза

Дори за някой като теб!

Евтин женски аромат по кожата ти лази -

Жасмин и лавандула, всичко в тебе почва да бушува…

Зениците ти се разширяват

И кръвта главата ти напуска.

Йордан ли бе, или Димитър?

Към тебе се притискам аз,

Лицето ти избелва, впиваш пръсти във плътта ми,

Много силно ме желаеш,

Но усещаш как ти се изплъзвам.

Обичаш да ме прелъстяваш,

Прося мъничко от твойта жажда.

Разтварям си душата, там вече никой не ме чака.

Със затворени очи разкопчавам деколтето,

Твойте устни нежно галят ми сърцето.

Усмивката ти похотлива лицето озарява,

Фигурки с език чертаеш по шията ми дълга.

Харесваш ми, признавам, отдавна хвърлих ти око,

Целуваш се страхотно, караш ме да тръпна.

Чаках те отдавна, може би, не зная…

Шепнеш ми в ухото и вече почвам да мечтая.

Щях ли да остана с теб до края?

Юнак си ти, признавам, но няма пак да трая…

Я  да се разкараш – от тебе нямам нужда!!!