***

Ту огнен си . Ту колеблив.

  Когато си спокоен, си усмихнат.

   Ядосан ли си – пък си

                               избухлив.

Различен си – не си ли го

                            разбрал?

Понякога държиш се като

                              господар.

        Но си добър.

Мечтател си. И цели разни

                           си поставяш.

Объркан ли си - бягаш.

Или пък смяташ, че животът

                                  не върви.

Не искаш другите душата ти 

                                   да видят,

да видят твоите мечти

или пък – самотата вътре,

           или – колко те боли.

Искаш пак да си щастлив

и всичко пак да е ужасно

                            подредено.

Усмихваш се. Играеш.

Работа, пари.....

                Семейство, дом...

                                    Мечти.

Това е твоята Вселена.

Живота си лети и времето

                                  минава.

И сбъдна ли си вече всичките

                                         мечти?

                                      А после?

И как без цели оцеляваш?

                                    Старееш.

В душата настанява се печал.

                    Тя болката замества

                          и стопява.

В косите виждаш косъм бял

                  и  после втори -

                       посребряваш.

Какво пък? Животът туй е –

  И  сметка сам си даваш,

           че кръговрата се

                                върти -

до вчера от баща си мъдрост

                             черпеше и ти,

       сега пък мъдрост даваш

                                  на сина си.

                          Объркан ли си?

                                 Май не си.

                    Просто си живееш,

    а времето лети, но все още

                  искаш  да обичаш и

                                   се смееш.