***
На състудентите ми от специалността „История“ на Великотърновския университет (1969-1973)
Отвсякъде! (Да, туй е алегория!)
пресечна точка Търновград бе станал
за всички нас, решили, че история
съдба ще е, професия, призвание...
Половин столетие и колко спомени:
за изпити, зачоти, за бригади,
за зали семинарни, лекционни
(Как днес въздишаме: „А бяхме млади!“),
за осмодекемврийски празници разкошни
за прегледи, конкурси и награди, ...