Oct 14, 2010, 9:36 PM

*** 

  Poetry » Love
645 0 0
Знай, не те чакам тебе, Любов,
като светулка на моето рамо,
като сън в лятна нощ под покров
от звезди на вселенско начало.
Не те чакам и в пролетен цвят,
от вятър-художник отбрулен,
нито в дива млада трева,
във стихия някаква влюбен.
Но те искам да дойдеш, Любов,
такава антично-безсмъртна,
защото само чрез тебе, Любов,
аз - за тебе възкръсвам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Дайлянова All rights reserved.

Random works
: ??:??