Събуждам се през нощта, тъмно е в мойта стая.
Загадъчна тъмнина, туй начало е на края.
Луната не блести, скрила се е зад пердето.
Питам се къде си ти? Студено ми е в сърцето.
Тъмнината се усмихва, зловещо ми се подиграва.
Струва ми се, че сърцето завинаги ще спре да шава.
Поне крушката да светеше, надеждата ми да крепи.
Твоето лице над мене бдеше! Но къде? Къде си ти?
Опитвам се да заспивам, мъката си да убия.
Сънищата да разкривам, тъгата си за теб да скрия.
Ангелче! Мое малко, ти къде блестиш сега?
Май ще бъде много жалко, ако не прегърна те веднага. ...