Ще дойде ден ще върна тук,
при пищния натруфен дом,
но срещу мен ще бъде друг,
самотен, грохнал, стар подслон.
Ще липсва старото лице,
ще липсва "скъпата" усмивка,
и само празните ръце,
ще спомнят мойта придобивка.
Но греховете се прощават,
тъгата ще вгорчава само,
че/и лоши мисли не остават,
не бе опора, но все пак рамо.