Чух, потръпваха на сянката следите,
а в далечината някъде - и гласовете на нощта.
Откраднат погледът - подобно на мечтите,
със дланите човешки, прикрити зад мъгла.
Целувай облаци дъждовни,
отдай им своите сълзи,
прегръщай вятъра неволно,
той тъжно носи чуждите съдби.
И тази нощ заспивам с болката,
със ласка нежна на самотна тишина,
и във съня си ще събирам пак осколките
на вчерашната дневна светлина. ...