* * *

Sep 15, 2009, 10:02 PM

Poetry » Other

702 0 2

Чуй, приятелю, стèна,

от мене те отнеха.

Смехът ми ранен е.

И те искам смирено

да се върнеш…

Отново в ръцете ти две

да сложа малкото си сърце.

Как успя, аз не разбрах,

да надникнеш в моята душа.

Там буря зла ме рушеше,

твоето рамо навсякъде беше.

Плача като дете,

проклинам всяко небе.

Мразя се вече от слабост,

в калта коленичих.

Не живях, само тичах!

Ти си ми малкото радост.

Моля те, прошка ти искам!

Научи ме как да обичам?

Please sign in with your account so you can comment and vote.