Баба приказки ще ми чете,

книжка шарена държи в ръце.

Тя на дивана се облегна,

покани ме и мен да седна.

Чух за хитрушата лисана,

за поспаланата мецана,

за кумчо вълчо глуповати

и за козленцата познати.

И за прекрасната Снежанка,

за мързеливата Богданка,

за косе-босе с яйчицата,

за Хитър Петър със торбата.

Четеше баба за принцеси

и в миг... неволно  се унесе.

Помислих, котенцето мърка,

но не - тя  тихичко  похърква!

Приказката пак ще няма край! -

Принцът  Пепеляшка търси май!...

„Бабо моя, миличка,  добра,

мен приспиваше, а ти заспа!”