Вчера ми рече баба Дафина:
"Чуй ме момиче, аз ще замина,
стига на село все съм стояла,
още градът не съм го видяла."
Рано ранила баба Дафина,
речено сторено и тя замина,
чак до ушите беше засмяна,
тръгна нагиздена с нова премяна.
Върна се днеска баба Дафина,
ала не беше каквато замина,
нямаше даже следа от усмивка,
бяла се върна, като покривка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up