Унило Сечко кучетата впрегна,
в очуканата, овехтяла нарта*.
Към Северния полюс той побегна,
подгонен от разлютената Марта.
Вилнее бясно бабата проклета,
уж мартенички носи, а е зима,
снежинки едри падат от небето.
Къде си пролет и дали те има?
Но ето, баба Марта се усмихва,
в гората Мечо тромаво се буди,
оглежда се, ослушва и притихва,
лети южнякът, пърхат пеперуди. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up