Днес не си закачих,
мартеничката любима.
Чаках любовта красива,
да посрещнем Пролетта.
Слънчицето, бе ми другарче,
в студения зимен ден.
Мислите хвърчаха разни
като белите снежинки.
Любимата ни мертеничка,
бяла и червени топки,
украси новата ми чанта,
купена за срещата мечтана.
Баба Марта е прекрасна,
Тя се сърди и се радва,
после като хала духа
да събуди Пролетта красива.
Слънчицето пак ще се усмихне,
Снежната покривка да изчезне.
За да никне бялото кокиче,
да възкръсне Любовта ни...
© Елена All rights reserved.