Баба Марта отново се разлюти,

сняг на парцали спуска се навън.

От юг не иде още щъркел да лети

и Баба Меца спи си зимен сън.

Вън натрупаха преспи

вместо цветя да цъфтят,

вместо птичи песни

днес в гората да ехтят.

А Баба Меца стана от леглото,

чуди се защо не иде пролетта,

тя бързичко облече си палтото,

излезе натъжена да види света.

В гората Кумчо Вълчо тя зърна,

и той недоволен се мръщи,

а тя заплака и го прегърна

и прибра се на топло вкъщи.