Баба Марта вечно бърза
и блъсна се в една врата,
раните си тя превърза,
но взе, че през нощта умря.
Внуците ù тъжни бяха,
но тя започна да смърди,
в двора те я закопаха,
понеже нямаха пари.
И, от мъка полудели,
сами направиха цветя
от само бинтовете бели,
целите обагрени с кръвта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up