vyatur13 (Елена)
209 1586
Jan 15, 2014, 9:43 PM

Бабини неволи 

  Poetry » Humour
447 0 2

По горската стръмна пътека

тътрим се в редичка.

Някой пъшка, друг подскача,

стигнахме до нашата полянка.

 

Цялата от слънцето огряна,

тя отново ни зарадва.

Кат торби с жито, виж ни,

натъркаляхме се всички.

 

Там сърнички две пасяха,

катеричка скачаше доволна,

шаро най-блажено се препича,

врявата навред се чува.

 

Пепо, Гого и Марийка, ето

почнаха борбата е играта.

Аз понечих да потичам,

оле, тежко ми е на краката.

 

На часа настана шумен смях

щом съзряха ми борбата с килата.

Я седни си тук при нас

и на слънце напечи краката.

 

Где се дяна моята слава

на пъргавата снажна мама,

че сега за кюфтенце става

моята снага бая голяма.

© Елена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??