Jun 24, 2007, 6:19 AM

БАГРИ 

  Poetry
655 0 8
Бялото кани очите ми.
Чувстваш ли колко е меко?
Няма да бързам за никъде.
Мамят ме много пътеки.

Търси ме лунното розово
в тъмни маслинени вейки.
Сладко, упойващо гроздово
нежно прегръща ме, спейки.

Сини, назъбени пясъци
плуват към моето детство.
Слънчеви, залезни крясъци
раждат ме с морско кокетство.

Дишам, а въздухът сладък е.
Гузната съвест - излишна.
Всичките багри разлистват ме
в клонче от цъфнала вишна.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??