С размах премахвам всичко лошо

от днес, до времето ,,бай Тошо".

Туй време младите не знаят.

Да са и чували-нехаят.

Тогава ние млади бяхме

и хрян зелени, но узряхме...

Животът ни, макар и труден,

умът държеше ни все буден.

Да, мачкаха ни, общо взето.

Навсякъде си бе прието.

Но, все пак ние удържахме.

Останахме каквито бяхме.

Сега не можеш да ни спреш!

Та ний сме ,,златната младеж"!

Макар и побелели леко,

света командваме, човеко!

Да, ще отстъпим на младежите

и думите, а и гърмежите!

Обаче, никак не е лошо

да помнят времето ,,бай Тошо" !