Сама ли у дома остана
в главата ми се ражда план
и тичам бързо на тавана,
а боят ми е обещан.
Поскръцват тихичко гредите,
дали да сляза? Няма пък!
Тъй чуден свят аз зная скрит е,
дълбоко в стария сандък.
Коприна има и дантели...
Повдигам тежкия капак,
обувчиците снежно бели
да не обуя няма как. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up