Всяко утро се спъва в клепачи наболи -
уловили гласа ти красив във росата на мислите,
и засвирва роялът на чувствата голи
с черно-бели клавиши, кънтящи по струни от истини...
В романтично ноктюрно душата ми тръпне,
лястовици „по фрак” се надсвирват в оркестъра –
в дирижабъла с топли мечти аз съм пътник
и се рея в съня ти по вятър с два влюбени етера...
Щом достигна до твоята връвка астрална,
ще завържа небесния кон във звезда над очите ти,
от небето ще купя за теб - шлейф за роклята бална
с пеперуди, политнали с обич във танца на дните ни. ...