Помниш ли ти, обич моя,
думите ни, шепнати в пороя
и обещанията, по-ценни и от злато...
Защо това бе последното ни лято?
Ще простиш ли ти лъжите,
прошепнати тайно под липите?
А щом намериш друга с моите очи,
сърцето ми цената ще плати.
Ще споделиш ли с мен тъгата,
причинена ти от мен самата?
Ще се скриеш ли при мене от пороя?
Аз още чакам, обич моя...