Мариела_Георгиева (Мариела Георгиева)
38 132
Sep 11, 2022, 8:56 PM

Балада за камъка 

  Poetry
300 1 7

 

Ако по пътя спънеш се на камък

и от това кракът те заболи,

ако окаже се случайно,

че глезенът ти счупен е дори,

ако от болка покрай тебе

реалното се завърти

          калейдоскопно

          белоснежно

          дори приспивно, може би,

ако загубиш в този хаос

от минали и днешни дни

това, което е крепяло

          човешките ти руини,

ако се срутиш и не можеш

дори сигнал да подадеш,

ако край теб минават хора

и не успяваш да ги спреш,

ако е тихо, пусто, празно

          като в пустинна, прашна степ

и всичко сякаш те приканва

да се отпуснеш, да умреш

и да забравиш този ужас

          калейдоскопен на света…

в ръката си усещаш странна,

          далечна някак топлина.

Учудено поглеждаш камъка

и грапавата му снага:

          оттам щурмуват прашни спомени

          момчешки, луди времена

          обелени колене, лакти

          през рамото провесен дървен лък…

Ти виждаш себе си, надвесен

над падналия и отчаян мъж

          и те обзема странна лудост –

поемаш малката ръка,

която някога, отдавна

          преди години, твоя е била

и се надигаш, и намигаш на смаяния малчуган:

“Кой джам да счупим си избираш?

Светът е толкоз умълчан

          умислен

          в себе си загледан…

Той има нужда от това!”

И камъкът лети уверено

и право, право във целта.

……………………………

За първи път от толкова години

край теб е пълно със народ,

а ти усмихваш се щастливо

          на своя нов живот,

          облечен в къси панталони

          и с черна прашка на колана:

“Не си загубил, старче, тренинга –

макар да си от стара смяна” –

ухилва се хлапето весело

и яхва син велосипед

и носи се гласът му ведър

и води те напред, напред –

да доизграждаш, да се бориш

          срещу коварният асфалт

защото уличките черни

самият Бог ги е създал –

          за хлапетиите немирни

          да има локви, прахоляк

          и камъни,

които в утрото

да будят тоя град заспал.

Така че,

ако те препъне камък

и от това те заболи

метни го в първия прозорец

и счупеното детство си върни…

 

© Мариела Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нина, Пепи, Скитница, благодаря за хубавите думи. Радвам се, че стиха ви допада.Желая на всички ви успешна, усмихната, безболезнена и... детска седмица!
  • Страхотно е! Много интересна и красива ретроспекция!
  • Уау! Много ми хареса!
  • Надявам се мятане на камъка да е в преносен смисъл, а не буквално.😀 Иначе творбата ми хареса, детството е вълшебен миг!
  • totti, Миночка, благодаря ви. Да се молим за децата в нас !
  • Харесах!
  • Чудесна идея. Как незабелижимо отглеждаме камъка в сърцето си,
    подхранвайки го със забрава на детството.
    Поздрави!
    Успех!
Random works
: ??:??