БАЛАДА ЗА ПРАХОСНИКА
През чуждите прозорци все надничаше
и пъхаше носа си в чуждата чорба,
на грешки чужди честичко се кискаше
и гордо носеше лустросана глава...
За другите безспирно той разказваше
кой как обичал, сбил се или пък успял...
Понякога със честен кръст се пазеше
да не попадне на нечий незавиден хал...
На щастливите мъничко завиждаше,
мечтаеше с обувките им да пристъпи,
ала щастието вкъщи недовиждаше ...