Балада за вечния роб
БАЛАДА ЗА ВЕЧНИЯ РОБ
Навярно няма никога да свикна пред властници да гъна кръшно стан.
И да се кланям цял живот на Тиква! – в ошмуления български бостан.
Да Му се радвам всеки път – във джипа, когато тръгне да ме навести.
И рой мисирки питат го – и пипат! – там, дето няма нищичко почти.
Отмъкнал три торби със милиарди, пред камерите прави се на луд.
И Родната полиция го варди! – като че ли е блеснал изумруд.
Срамувам се – пред белите народи, че името ти вредом Той петни!
Българийо! – един простак те води! – към своите сияйни бъднини.
Изпъчил бицепс, трицепс – и релефи, по-тъп дори от белия бял боб.
Гласуй, народе! – сигурно те кефи? – по ген и участ да си вечен роб.
© Валери Станков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Величествен поетичен сарказъм!
-
Ами след него се появиха едни променкаджии, дето просто го бетонираха.
-
Не го кефи, но е свикнал, Валери. От там му идват бедите. Малко са такива като теб които казват каквото мислят. Всъщност и аз съм от тях, може би затова си ми така симпатичен.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
