Балада за вълка
БАЛАДА ЗА ВЪЛКА
Вървях в гората и внезапно спрях:
вълк единак пред себе си видях!
Застанал недалече, тих и плах.
- Здравей, приятелю!
И приближѝ!
Какъв си, кой си, как си - разкажи?
Вълкът се приближи,
до мен приседна,
и с кроткия си поглед ме погледна.
И заговори със човешки глас:
- Отдавна беше. Бях човек и аз.
Веднъж с соколите на лов излязох,
и в непознати местности навлязох.
Там в пропаст замаскирана се сринах,
на дъното ѝ паднах и - загинах.
Смъртта ми щом соколите видяха,
на две посоки с писък полетяха:
в посоките към рая и към ада.
За да открият живата вода!
Тя само в тези две места извира!
Ако душа умре от радост в рая,
със живата вода я възкресяват,
та радостите ѝ да продължават;
ако душа умре от мъки в ада,
пак с живата вода я възкресяват –
страданията ѝ да продължават!
Соколът, който в рая долетял,
в градина розова се озовал.
Тук ангелите са го обградили,
посрещнали го и го придружили
до извора със живата вода.
Той глътка в клюна си от нея взел
и в полета обратен е поел.
Но който помощ ще подири в ада,
той в по-голямо бедствие попада!
Във ада главно правило билò:
“Щом има начин – да се стори зло!”
Соколът, който в ада долетял,
в трънлива пустош се е озовал.
И дяволите са го заблудили:
посрещнали го и го придружили,
но не до извора с водата жива,
а до потока със водата дива!
От нея глътка в клюна си той взел,
и в полета обратен е поел.
От живата вода съм оживял.
От дивата вода съм подивял.
Превърнал съм се в див,
преследван звяр,
навяващ страх и сам изпитващ страх!
Вълкът се вдигна,
тъжно ме погледна,
пристъпи в гъсталака и изчезна.
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красива приказка с много болезнени мъдрости!Аплодисменти!
-
Първо уж се смях, после тук-таме се поразплаках и накрая доста се позамислих. Прочетох за тънката пръчка,за тополата,за шипката бодлива,за морето,за голямата поетеса,за ЕС,за Мара и почти всичко. И всичко ми хареса! Обичай се, Ангар. Струва си! Поздрави!
-
Комплименти, Ангар!
-
И аз харесах твоята приказка!
-
Баснята навежда на много житейски
изводи, поздравления! -
Благодаря Андрина, Пинче, Искра, Нина и Анита! Вашите коментари, Андрина и Анита, са удивителни - вие виждате в стиха ми повече, отколкото съм предполагал, и отколкото мисля че съм вложил! А в твоя анализ, Андрина, проличава такъв висок стил на талантлив анализатор и критик, такава дълбока мисъл! Много съм впечатлен!
-
"Превърнал съм се в див,
преследван звяр,
навяващ страх и сам изпитващ страх!"
Всяко нещо си има причина, причината те прави такъв, какъвто ставаш... Да внимаваме къде попадаме, че никак не е трудно да се овълчим, нищо че били сме някога соколи... Така разбрах...
Поздрав! -
Много ми хареса!!
-
-
!!!*
При теб водите винаги са дълбоки,
дори поднесени леко и приказно!!! -
Не зная за какво съжаляваш, Ангар, че това е "произлязло" от "дивата" вода. Ако се позадълбочим в стиха, този вълк изобщо не е вълк. Той е просто добър човек във вълча кожа, напук на дяволите и лошотията им. Ако още повече се задълбочим, ще излезе, че онази вечната, душата, винаги има право на избор, в каквото и да ни "облекат" и с каквото и да ни изкусят, защото колко му е във вълчата кожа, този вълк да постъпи по вълчешки - да не тъжи за промяната си и да се възползва от нея. А той е "тих и плах, навяваш страх", но "тъжени и изпитващ страх", далеч от кръвожадността. И макар и единак, потърсил по душа събрат, на който да разкаже болката си. А би могъл, просто би могъл първо да си пусне ноктите и зъбите, че после да се оправдае защо го е направил. НО...
Хубав стих, Ангар, хубав и доста по-дълбок от видимото на повърхността! -
Чудесна приказка! Поздравления!
-
Благодаря ви, че прочетохте, че сте харесали и за ласкавите ви коментари Ивон, Илко, Соня, Николина, Светланал и Виктор! И особено на тебе, Вранке, за добрите думи! И ти си права, Ведрина, че не се разбира какъв му е смисъла. И изобщо има ли смисъл. Просто е добавена още една приказка на тема "вълк". Но повод ми беше понятието "дива вода" /има и такъв ник/ - запитах се до какво ли може да доведе съприкосновението с "дива вода". За съжаление, изпълнението не се получи много добро, а и заключението ми не е лицеприятно. Но се надявам и очаквам някой да предположи и предложи нещо несравнимо по-красиво!
-
Чудесна призказка с много смисъл ^^
Поздрав и продължавай само напред! -
Ммм, да!!!
-
Прекрасна приказака!
Поздравления! -
Някаква мъдрост може би!!!
Вторият път може и да разбера за какво става дума!!! -
При добър човек, доброто присяда Ангарчик!И аз постоях...
-
А, много ми хареса, много!!!
-
“Щом има начин – да се стори зло!”
Великолепна метафора.Поздравяват те -
Хареса ми!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
