Като жилка на нежно листо,
разположена точно в средата,
тази мисъл хиляда по сто
нови мисли ми ражда в главата.
Като хапче, което сладни
за отминали мои заблуди
и лекува в очите мъгли
с ясен фокус, неясен на други.
Като нота от маков етюд,
балерина от моите нощи,
в саксофона отронила звук,
гъделичка за още и още.
Като мигла от новия ден
и заклещено токче в стрелките,
спира времето с дъх променен
и със мен се опитва да свикне.