Oct 29, 2021, 8:59 PM

Балкон 

  Poetry » Phylosophy
455 0 4
Лист след лист се рони,
скърби моята душа.
Взирам се в пустите простори,
бленувам за забравената свобода.
Цигарата в ръката ми догаря.
И отново сещам се за смъртта -
дали отговрът там не се крие...
Проблясва слънчев лъч и обгръща ме реалността.
Нищо вечно не познава този свят,
нито мъката, нито радостта.
Отпивам глъдка от кафето горещо
и си връщам увереността. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Попова All rights reserved.

Random works
: ??:??