Кукла Барби, в парка нехайно захвърлена,
до една пейка клечи разчекната,
с лице изкуствено, прегримирано,
с тяло, застинало в поза една, преиграна.
От някоя детска мечта вероятно изпаднала,
но с израз вече на жена, упаднала.
Полугола, четвърт от грима скрита,
другата четвърт от мъртвите листа покрита.
С поглед стъклен, с поглед счупен,
очите си отворени държи, безскрупулно.
Стъпки прашни забързано я отминават,
но тя безпощадно невидима за тях остава. ...